Яшар Маликов: Създателят на първия ромско-български речник

Яшар Маликов е една от най-многопластовите и значими фигури в културната история на ромите в България. Неговият принос обхваща две наглед различни, но дълбоко свързани сфери – музикалното изкуство и лингвистиката. Като изтъкнат композитор и съставител на историческия първи двуезичен речник у нас, той изиграва ключова роля в съхраняването и кодифицирането на ромското културно наследство.

Исторически контекст: Две епохи на културно пробуждане

В средата на XX век, особено след Втората световна война, ромската общност в България преживява кратък, но интензивен период на културно организиране. Създаването на институции като Централния цигански театър „Рома“ в София (1949 г.) дава възможност на талантливи творци да излязат на официалната държавна сцена.

Десетилетия по-късно, в годините на демократичния преход след 1989 г., възниква острата обществена необходимост ромският език и култура да бъдат официално документирани, публикувани и изучавани без политическа цензура. В тези два ключови исторически момента Яшар Маликов е не просто свидетел, а основен създател на културно съдържание.

Музикален новатор и ръководител на театър „Рома“

Роден на 27 юли 1922 г. в София, Яшар Маликов завършва само прогимназия. Фактът, че той остава без формално музикално или филологическо образование, прави неговите бъдещи постижения изключителни.

Работейки първоначално към бюро „Естрада“, през 1949 г. той е поканен за музикален оформител в новосъздадения театър „Рома“. Там Маликов се утвърждава като ръководител на оркестъра, композитор на песни и създател на музика за танци. Творческата му биография се обогатява със знакови за времето си театрални постановки като „Циганска рапсодия“ и „Циганката от табора“.

В тясно сътрудничество с изтъкнатия ромски политически лидер Шакир Пашов, Маликов организира първите специализирани радиопредавания с ромска народна музика в българския ефир. Негово дело са и първите записи на ромски песни, издадени от националната звукозаписна компания „Балкантон“. Хитове като „Дехав тут Лино“, „Чшайорие“ и „Бригадирка“ придобиват огромна популярност и се разпространяват в Полша, Югославия и Съветския съюз.

Лингвистичен пробив: Първият речник (1992 г.)

Върхът в неговото интелектуално дело настъпва през 1992 г., когато, с подкрепата на фондация „Отворено общество“ и издателство „Спектър“, той публикува своя „Циганско-български речник“.

Речникът съдържа около 2500 думи и е първият по рода си в България. Появата му запълва огромна празнота в родната лингвистика. Трудът на Маликов прецизно документира диалекта на софийските отседнали роми (групата на ерлиите). За да направи езика достъпен за изучаване както от роми, така и от българи, той изписва думите с българската азбука. С оглед на правилното произношение, авторът поставя прецизно ударенията (които в романес са подвижни) и включва подходящи примери, илюстриращи употребата на думите в ежедневен контекст.

Анализ: Автодидактът, който съхрани езика

Делото на Яшар Маликов носи огромен мотивационен заряд. Той доказва, че историческият принос невинаги изисква академични титли, а по-скоро дълбока отдаденост, познаване на общността и визионерство. Със своя речник той извършва това, което държавните лингвистични институти до този момент не са направили – превръща един устен диалект в писмен документ, проследявайки развитието на езика в непрекъснатия му контакт с българския, турския и гръцкия език.

Маликов предпазва софийския ерлийски диалект от изчезване и дава на общността безценен инструмент за самоуважение и езиково съхранение.

Заключение

От музикалната сцена на театър „Рома“ до страниците на първия речник, Яшар Маликов остава в историята като истински пазител на ромската култура. Неговото наследство е двойно: той даде на общността мелодиите, чрез които да изразява радостта и тъгата си, и думите, чрез които да запази идентичността си за бъдещите поколения.

Ако смятате, че усилията за опазване на ромския език и култура са важни, споделете историята на Яшар Маликов. Нека заедно почетем хората, които превърнаха устната ни традиция във вечно писмено наследство!