Холокостът над ромите (Пораймос)

Холокостът над ромите, известен в общността с термина Пораймос (буквално преведено като „унищожението“ или „разкъсването“), е една от най-мрачните и дълго време премълчавани страници в съвременната европейска история. По време на Втората световна война нацистка Германия и нейните съюзници провеждат целенасочена държавна политика за систематично преследване, затваряне и физическо унищожение на ромите и синтите в Европа. Тази трагедия често е наричана „Забравеният Холокост“, тъй като десетилетия след края на войната страданията на ромската общност остават встрани от официалната историческа памет и правосъдие.

Преследването на ромите от нацисткия режим започва много преди избухването на самата война. Още през тридесетте години на двадесети век в Германия се въвеждат расови закони, които категоризират ромите като хора с „чужда кръв“ и расово малоценни. Създават се специални изследователски институти, които чрез псевдонаучни методи се опитват да докажат тяхната генетична непълноценност. В резултат на тази официална държавна идеология ромите са подложени на жестока дискриминация. Отнемат се гражданските им права, забраняват се браковете с германци, а хиляди са подложени на принудителна медицинска стерилизация в опит да се спре възпроизводството на общността.

С началото на Втората световна война и разширяването на нацисткия контрол над Европа, репресиите прерастват в масово физическо унищожение. Ромските общности от Германия, Австрия, Полша, Чехия, Унгария, Румъния и други окупирани или съюзени държави са масово арестувани. Те са депортирани в специално създадени гета, трудови лагери и лагери на смъртта. Най-известен и трагичен е така нареченият „Цигански семеен лагер“ в рамките на комплекса Аушвиц-Биркенау. Там са затворени десетки хиляди ромски мъже, жени и деца, които живеят в нечовешки условия, подложени на системен глад, болести и жестоки медицински експерименти.

Кулминацията на тази трагедия в Аушвиц настъпва през нощта на втори срещу трети август хиляда деветстотин четиридесет и четвърта година. Тогава нацисткото командване взема решение за окончателно ликвидиране на ромския лагер. Въпреки отчаяната съпротива на затворниците, само за една нощ почти три хиляди души – предимно възрастни хора, жени и деца – са изпратени в газовите камери. Днес датата втори август се отбелязва официално като Международен ден в памет на ромските жертви на Холокоста, за да напомня за този безпрецедентен акт на геноцид.

Точният брой на ромските жертви по време на Пораймос е изключително труден за установяване поради липсата на пълна документация. Много хора са били разстрелвани директно в горите край своите селища от специални наказателни отряди, без изобщо да бъдат регистрирани в системата на лагерите. Историческата наука днес изчислява, че стотици хиляди роми са загубили живота си в резултат на нацистката политика на изтребление. Това представлява унищожаване на огромна част от тогавашното ромско население в Европа. Заедно с човешките животи са безвъзвратно загубени цели общности, уникални диалекти и вековна културна памет.

След края на войната оцелелите роми се сблъскват с ново изпитание – липсата на признание. В продължение на десетилетия германските съдилища отказват да изплатят репарации на ромските жертви, аргументирайки се, че те са били преследвани не по расови причини, а като „асоциални елементи“. Едва в края на двадесети век историческата истина е официално призната и европейските институции започват да почитат паметта им.

В заключение, Пораймос е катастрофално събитие, което оставя дълбока и непреодолима травма в колективното съзнание на ромите по целия свят. Изучаването и помненето на Холокоста над ромите днес не е просто морален и исторически дълг. То е жизненоважен урок за опасностите от расизма, дискриминацията и дехуманизацията, които продължават да бъдат заплаха за съвременното демократично общество.