Осми април е най-значимата дата в съвременния политически и културен календар на ромската общност по целия свят. Обявен за Международен ден на ромите, този празник едновременно чества богатата култура, история и идентичност на общността, но и служи като ден за повишаване на осведомеността относно предизвикателствата, с които тя продължава да се сблъсква. За разлика от традиционните битови или религиозни празници, осми април е празник на политическото самосъзнание, гражданското обединение и гордостта от ромския произход.
Историческите корени на тази дата ни връщат към 1971, когато край Лондон се провежда Първият световен ромски конгрес. Събитието събира представители и интелектуалци от различни европейски държави, които за първи път в модерната история се обединяват около идеята за създаване на единно глобално ромско движение. Конгресът е преломен момент, защото в неговите рамки се вземат фундаментални решения, които завинаги променят начина, по който общността се заявява пред света. Именно там се поставят основите на съвременните ромски национални символи, които днес са разпознаваеми навсякъде.
Едно от най-важните решения на конгреса е официалното приемане на международното ромско знаме. То се състои от две хоризонтални полета – синьо отгоре, символизиращо небето и духовните стремежи, и зелено отдолу, олицетворяващо земята, природата и плодородието. В центъра на знамето е поставена червена чакра (колело с шестнадесет спици), която напомня за далечния индийски произход на общността и символизира вечното движение и пътуване. На същия форум е утвърден и ромският химн „Джелем, джелем“ (в превод „Вървях, вървях“), чийто текст разказва както за историческите страдания по време на Втората световна война, така и за надеждата за обединение и по-добро бъдеще.
Освен приемането на символите, Първият конгрес излиза с категоричната препоръка към международната общност да преустанови използването на външни, често натоварени с негативен смисъл наименования (като „цигани“) и да възприеме собственото име на общността – роми, което на езика романес означава „хора“. Самото официално обявяване на осми април за Международен ден на ромите се случва години по-късно, през хиляда деветстотин и деветдесета година, по време на Четвъртия световен ромски конгрес в Полша, именно в чест на първата историческа среща.
Днес Международният ден на ромите се отбелязва много активно в България, както и в десетки други държави. Честванията включват разнообразни културни събития, концерти, изложби и образователни кампании, организирани от ромски неправителствени организации, училища и държавни институции. Много важна и емоционална част от традицията на този ден е ритуалното хвърляне на цветя във водни басейни – реки или морета, което се прави в памет на ромските жертви на Холокоста. Този жест символизира пречистването, непрекъснатия ход на времето и паметта, която водата отнася до всички краища на света.
В заключение, осми април е много повече от обикновен празник. Той е символ на възраждането на ромската идентичност и ден, в който общността заявява своето пълноправно място в общественото пространство. Международният ден на ромите е ежегодно напомняне за важността на толерантността, културното богатство и необходимостта от продължаващи усилия за изграждане на общество, основано на взаимно уважение и равноправие.