В историята на всеки народ настъпва момент, в който устната му традиция трябва да се трансформира в единна писмена норма, за да оцелее в модерния свят. За ромската нация този преход е неразривно свързан с името на д-р Марсел Куртиаде – изтъкнат френски лингвист, професор, изследовател и архитект на съвременния стандартизиран ромски език.
Като дългогодишен ръководител на Катедрата по ромски език и цивилизация в престижния Национален институт за източни езици и цивилизации (INALCO) в Париж, д-р Куртиаде посвещава целия си съзнателен живот на каузата да издигне романес от сбор на локални диалекти до статута на световно признат, академичен и литературен език.
В продължение на векове миграцията на ромите из Европа и света води до естествено раздробяване на оригиналния им език. Влиянието на местните мнозинства създава десетки различни ромски диалекти, които често използват азбуката на държавата, в която се намират (кирилица в България и Русия, латиница в Централна и Западна Европа, гръцка азбука на юг).
Това езиково разделение се превръща в огромна пречка пред създаването на обща ромска литература, преса и образователна система. До края на 80-те години на XX век липсва единен стандарт, който да позволява на ром от Испания, ром от Румъния и ром от България да четат един и същ текст. Решаването на този монументален проблем става историческата мисия на д-р Марсел Куртиаде.
Роден през 1953 г. във Франция, Марсел Куртиаде първоначално изучава медицина, но истинската му страст към езиците на малцинствата бързо го насочва към славянската и ромската филология. Той живее дълги години в Източна Европа (включително в Албания и бивша Югославия), където усвоява до съвършенство различни ромски диалекти директно от общността.
Неговият абсолютен исторически триумф настъпва през 1990 г. по време на Четвъртия конгрес на Международния ромски съюз (IRU) във Варшава. Там д-р Куртиаде представя своята революционна концепция – т.нар. метафонологична (полидиактична) азбука.
Идеята му е гениална в своята същност: вместо да налага един-единствен диалект над всички останали, той създава правописна система на латиница със специални знаци. Тя позволява една и съща дума да се изписва по един начин, но да се чете и произнася различно, в зависимост от местния диалект на читателя. Конгресът официално приема неговата азбука за стандарт на Международния ромски съюз.
Делото на д-р Марсел Куртиаде надхвърля чистата филология – то е акт на дълбоко политическо и културно овластяване. Стандартизирането на езика носи няколко фундаментални промени за ромската общност:
Институционална тежест: Езикът придобива формален статут, което позволява той да бъде преподаван в университети и училища из цяла Европа.
Литература и медии: Писателите вече могат да издават книги, които да бъдат четени от глобалната ромска диаспора.
Интелектуално достойнство: Романес категорично оборва предразсъдъка, че е просто "жаргон на улицата", доказвайки своята богата граматика, индийски корен и способност да служи за сложен академичен израз.
Самият Куртиаде става Комисар по езиковите въпроси към IRU и прекарва десетилетия в пътувания, семинари и лекции, борейки се за въвеждането на този стандарт в образователните системи на държавите в Европа.
Д-р Марсел Куртиаде (който напусна този свят през 2021 г.) остава в паметта на общността като не-ром, който разбра и защити ромската душа по-силно от мнозина други. Неговото наследство не е просто академичен речник или учебник. Неговото наследство е фактът, че днес милиони роми по света имат общ писмен глас. Той доказа, че езикът е най-силната невидима нишка, която превръща една разпръсната диаспора в единна, достойна и културно богата нация.
Езикът е сърцето на всеки народ. Споделете статията за д-р Марсел Куртиаде, за да помним и почитаме хората, които превърнаха ромското слово във вечно академично наследство!