Гергьовден (Ерделез / Хъдърлез)

Гергьовден, наричан от ромите Ерделез (Ederlezi) или Хъдърлез (Hıdırellez), е безспорно най-големият, най-масовият и най-обединяващият празник за ромската общност в България. Отбелязван на шести май, този ден надхвърля религиозните граници и се празнува с еднаква почит и отдаденост както от християните (дасикане рома), така и от мюсюлманите (хорахане рома). В своята най-дълбока същност Ерделез е древен празник на пролетното пробуждане, възраждането на природата и началото на новия селскостопански сезон. В исторически план за подвижните ромски групи това е бил и дългоочакваният ден, в който са разваляли зимните биваци и са потегляли отново на път, което му придава силен символичен смисъл на ново начало, жизненост и свобода.

Подготовката за празника е наситена с многобройни ритуали, които демонстрират дълбоката връзка на общността с природните цикли. Тя започва дни по-рано с основно почистване на домовете и дворовете. В навечерието на празника, на пети май, се извършват специфични обреди за здраве, пречистване и плодородие. Характерна и много красива традиция е събирането на раззеленени клони – най-често от върба, бук или цъфнали плодни дръвчета. С тях се закичват портите, вратите на къщите, прозорците, а днес често и автомобилите. Тази зеленина символизира победата на живота и силата на събуждащата се земя. Много ромски групи спазват и ритуали, свързани с водата, като къпане в утринната роса или символично измиване с вода, в която са натопени билки, цветя и здравец, за да се отмият всички болести и лошият късмет от изминалата зима.

Централният и най-свещен елемент на празника е жертвоприношението – гергьовденското агне или курбан. Изборът на животното се прави изключително внимателно, като традицията категорично повелява то да бъде мъжко, здраво и без никакви недъзи. Преди самото жертвоприношение агнето се окичва ритуално – на главата му се поставя венец от пролетни цветя и зеленина, а на рогата му често се закрепва и запалва свещичка. Този акт е израз на дълбоко уважение към жертвата, която се принася за здравето, благополучието и защитата на целия род. Според стар и много разпространен обичай, с първата кръв от курбана се прави малък кръст или знак по челата на децата, за да бъдат те жизнени, силни и предпазени от зли сили през цялата година.

Самият празничен ден е изпълнен с изключителна радост, динамика и споделяне. Печенето на агнето най-често се случва в традиционни зидани пещи или на чеверме, като около този процес се събират мъжете от фамилията. Празничната трапеза е богата и около нея сяда цялото голямо семейство. Ерделез е време за всеобщо веселие, когато хората задължително обличат чисто нови дрехи, за да посрещнат обновената природа. Организират се масови празненства на открито, които често обхващат цели квартали, площади или поляни край селата. Характерно за тези тържества е присъствието на музиканти, най-често изпълняващи на зурна и тъпан, чиято енергична музика е неизменна част от духа на празника. В миналото тези мащабни пролетни събирания са били и основното място, където са се срещали различните пътуващи родове, обменяли са се важни новини и са се договаряли бъдещи сватби между младите.

В заключение, Гергьовден или Ерделез е много повече от обикновена дата в календара за ромите в България. Той е живият пулс на общността, празник, който съхранява в себе си най-светлите надежди, уважението към природата и непреходната сила на родовата връзка. Независимо от предизвикателствата на модерното време и промените в начина на живот, отбелязването на този ден продължава да бъде един от най-мощните фактори за поддържане на ромската културна идентичност и социална сплотеност.