Васильовден (Банго Васили)

Васильовден, известен сред ромската общност като Банго Васили (Куцият Васил), е може би най-обичаният, най-дългоочакваният и най-тържествено отбелязваният празник от много ромски групи в България. Честван в продължение на три дни – на тринадесети, четиринадесети и петнадесети януари по стар стил, празникът често се нарича Ромската Нова година. Той е изключително богат на символика, древни ритуали и дълбока почит към семейните ценности, като съчетава в себе си елементи от християнската традиция и специфичния ромски фолклор.

В основата на празника лежат различни легенди, които се предават устно от поколение на поколение. Най-популярното предание разказва за Свети Васил като закрилник и спасител на ромите. Според една от версиите, когато общността била застрашена от удавяне в бурно море или при разрушаване на мост, светецът изпратил ято гъски, върху чиито гърбове хората успели да се спасят и да достигнат невредими до отсрещния бряг. Друга легенда го описва като куц пастир, който единствен приютил и защитил ромите, когато всички други ги отхвърлили. Независимо от конкретния вариант на разказа, фигурата на Банго Васили винаги се възприема като символ на спасението, надеждата и новото начало.

Подготовката за празника е изключително стриктна и започва дни по-рано. Къщата трябва да бъде идеално почистена, за да посрещне новата година на чисто. Централен елемент в подготовката е осигуряването на празничната птица – най-често гъска, петел или пуйка, която се отглежда специално за случая или се купува жива. Вечерта на тринадесети януари е сърцевината на традицията и е запазена строго за най-близкото семейство. След като всички членове на домакинството се съберат около трапезата, вратите на къщата се заключват. До полунощ никой не бива да влиза или да излиза, за да не избяга късметът от дома.

Празничната трапеза е богата и тържествена. Най-възрастният член на семейството прекадява с тамян масата и всички стаи, за да прогони лошите сили и болестите. След това той разчупва специално приготвената обредна погача, в която често има скрита пара, и нарича за здраве, берекет и благополучие на всеки член от фамилията. Задължителен и много емоционален елемент от вечерта е искането на прошка. По-младите целуват ръка на по-възрастните, което символизира дълбокото уважение към родителите, прощаването на старите обиди и възстановяването на пълната хармония в рода.

Сутринта на четиринадесети януари отбелязва настъпването на същинската Нова година. Вратите на къщите се отварят широко, за да посрещнат първия гост, наричан полазник. Смята се, че от това какъв човек първи ще прекрачи прага – дали е добър, здрав и с чисто сърце – зависи късметът на цялото семейство през настъпващата година. Полазникът обикновено хвърля зърна от жито или царевица в къщата и изрича благословии за плодородие и радост. Започва и обичаят сурвакане, при който децата обикалят роднини и съседи с богато украсени дрянови сурвачки, пеят традиционни песни и пожелават здраве, за което стопаните ги даряват с дребни пари и лакомства.

В обобщение, празникът Банго Васили е много повече от преход в календара. Той е израз на богатата духовна култура на ромите, на тяхната несломима вяра в доброто и на стремежа им към семейна сплотеност. Съхраняването на тази древна традиция в съвременна България е ярко доказателство за жизнеността на ромския фолклор, който продължава да обединява общността от поколение на поколение.